За Ловеч

За Ловеч

Ловеч е разположен в предпланински район, на двата бряга на река Осъм. Намира се на границата между Дунавската равнина и старопланинския Предбалкан. На 150 км югозападно се намира столицата София. Ловеч представлява един своеобразен баланс между планинския и равнинния релеф. На изток е обграден от 250 метрово плато, върху което се намира паркът „ Стратеш “ и завършващо с архитектурно историческия резерват „Вароша“ на юг, живописно заобиколен от хълма „ Хисаря “ и парка „ Баш Бунар “. Северозападната част на града плавно се спуска към равнинния релеф на съседната община Плевен. Средната надморска височина на Ловеч е 200 м. Най-високата точка в града е хълма „ Ак баир “ / разположен в южната периферия / със своите 450 м надморска височина, а централната част на Ловеч заема най-ниската площ в местността — 150–190 метра н.в.

История
 
Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната ера. За първи жители на територията на град Ловеч се считат траките от IV — III в. пр.н.е. Първото селище по тези земи е град Мелта столица на древното тракийско племе мелди. Вероятно Мелта се е разпростирал на територията на днешния квартал Вароша. По-късно Римската империя завзема Балканския полуостров и на територията на Ловеч се изгражда римска станция, наречена Президиум, която е с тактическо значение, разположена на римски път, част от който може да се види и до днес в териториите на града. Ловешката средновековна крепост е разположена върху хълм по - късно налечен „ Хисаря “. Тук през 1187 г. е подписан мирният договор с Византия и е обявено началото на Втората Българска Държава. През XII век Ловеч е търговски център и един от най-известните градове в България. Преди избора му за български цар / 1331 г./, Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Елена, е деспот на Ловеч. Около 1324-1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Срацимир , втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб.
 
Турската инвазия не подминава и Ловеч, но Ловешката крепост е една от последните завладени, чак през 1446 г. Ловеч дълго време след това запазва някои привилегии, като забрана за заселване на турци в града и взимане на деца от местното население за еничари. Първото име на ловчански епископ срещаме в 1558 г. До 1852 г. в Ловеч има все гръцки владици.
 
За първи път в документ от 1520 г. и за последен път — през 1830 г. градът е наречен заради богатството си Алтън Ловеч (Златен Ловеч). През XVII век търговията процъфтява. Градът е търговски център на българските земи, а ловешките търговци излизат далеч извън пределите на страната. През 1768 г., със средства на Хаджи Василий от Ловеч, е украсен параклиса „Йоан Предтеча“ в Зографския манастир. От 1780 г. до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни тогава има 20 000 жители. Приблизително такъв брой население / 19 575 жители / достига едва през 1959 г.
 
1784 година е злокобна за историята на Ловеч. Тогава е обсаден от турска армия и изгорен. Населението му драстично намалява до 4600 жители. За дълго време в Ловеч запада основния поминък.
 
По време на Руско-турската война (1806-1812) Ловеч на два пъти е освобождаван с помощта на руските войски. В началото на 1810 г. русите превземат Силистра, Никопол, Русе, и се придвижват на юг, достигайки полите на Балкана - Плевен. Руски отред под командването на генерал-майор Михаил Воронцов от Дунавската армия на генерала граф Николай Каменски достигат и превземат Ловеч на 17 октомври 1810 г. След оттеглянито на русите в града е въстановена турската власт и военно силно е укрепен. Портата събира сили в Етрополския Балкан от 15 хил. войника под командването на Осман бей. Каменски, възнамерявайки да се предвижи към Балкана, заповядва на отряда на генерал-майор граф Сен-При отново да превземе Ловеч. Сен-При превзема града на 31 януари 1811 г. и околните села. По заповед на тежко заболелия главнокомандващ, този отряд се връща на р. Дунав. След оттеглянето на русите турски отряд ограбва града. За превземането на Ловеч са наградени генерал Михаил Воронцов, полковник Константин Полторацки, подполковник Осип Второв, княз Фьодор Гагарин и др. руси.
 
 
В дните на турското робство ловешките граждани са активни в борбата за създаване на независима българска църква. Построени са два нови храма. В църквата „ Света Неделя “ стенописите са дело на братята зографи Наум Илиев и Ненчо Илиев. Втория храм е църквата и „ Света Богородица “ / 1834 /. В квартал Вароша се откриват безплатни и достъпни за всички деца училища : Горнокрайско и Долнокрайско / 1846-1847 /. Учител в Горнокрайското училище е П. Р. Славейков / 1847 – 1849 /. В средата на века гражданите изгонват гръцкия епископ Милетий и за Ловчански епископ е ръкоположен българинът Иларион Ловчански / 1852-1872 /, наричан „дядо Ловчу“.Като най-възрастен духовник председателства Първия църковно-народен събор / 1871 /.През 1872 г. е избран за български екзарх, но не встъпва в длъжноста. През 1877 г. Ловчанския митрополит Йосиф I заема този пост.
 
Ловеч е известен като център на Вътрешната революционно организация на Васил Левски. Ловешкия частен революционен комитет е провъзгласен е за „Привременно правителство “ / Централен комитет /. Левски редовно посещава града в периода 1869 - 1872 година.
 
През 1872 – 1874 г. майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето), изгражда единствения по рода си на Балканите покрит мост. След като изгаря до основи /1925 / е въстановен през 1931 г.
 
През Руско-турската война Ловеч отново на два пъти е освобождаван от руските войски . За първи път на 5 юли 1877 г. от малък конен отред на полковник Жеребков. На 15 юли 1877 г. руските сили са принудени да се оттеглят от част на плевенската турска групировка / Рифат паша /. Града е подложен на разграбване и унищожение. Избити са над 1500 мирни жители. Незабравим е подвига на ловешките доброволци Васил Колев и Цачо Шишков, които загиват отбранявайки града. Осман паша правилно оценява стратегическото значение на Ловеч — на пътя от Плевен за София, връзка с турската армия зад Балкана и заплаха за тила на руската армия както на Шипченския проход, така и при Плевен. Рифат паша укрепява града на север и изток. Около средата на август 1877 г. пристигат значителни руски подкрепления и след отблъскването на атаките на Сюлейман паша на Шипченския проход руският главен щаб решава да се превземе Плевен, започвайки с превземането на Ловеч. Задачата е възложена на ген.-майор княз Имеритински с отред, състоящ се от 25 батальона, 15 казашки сотни и 98 оръдия. Окончателно Ловеч е освободен на 22 август 1877 г. Герой на деня е ген.-майор Скобелев (вижте Ловеч (битка) и ). На 22 август руските войски, разделени на две колони, под командването на Скобелев и ген.-майор В.М. Доброволски атакуват турските позиции от изток и следобед завладяват всички укрепления. След това преминават на левия бряг на р. Осъм, превзимат града и щурмуват главния неприятелски редут на пътя за Плевен. След ожесточена битка превземат редута и турската войска се разбягва. Още през деня на 22 август Осман паша получава донесение от Рифат паша за трудностите да защити Ловеч и Осман паша се отправя за там с 20 батальона и 3 батареи. Пристига рано на 23 август, но при наличието на много руски сили, не се решава да атакува и се завръща в Плевен. Признателните ловешки граждани увековечават освобождението си като на хълма „Стратеш“ поставят „бял“ и „черен“ паметник на падналите руските войни.
 
След Освобождението се изселват турците, а също така и част от българите, при което една значителна част от занаятчиите. Свободен Ловеч наброява едва 7000 души.
 
През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център на Ловешка, Троянска и Тетевенска околия. От 1901 г. е околийски център, окръжен град / 1959 /, областен център / 1987 /.
 
През 1959 г. се открива Изправителен лагер в камена кариера край Ловеч, наречен "Слънчев бряг . В лагера без съд и присъда са въдворявани хора заради разказване на вицове, бивши депутати-земеделци и юноши между 16 и 18 години, изпратени от местните управления на Народната милиция като "хулигани". От 1501 души, минали през концлагера край Ловеч, 155 стават жертва на убийства и на изкючително тежкия режим. През септември 1961 г. жените от лагера, около 150, са преместени в с. Скравена. Лагерът в Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но на никого не е потърсена наказателна отговорност.
Религии 
 
Православно християнство 
 
Ловеч се населява предимно от православни християни. Ловешката епархия е една от днешните 12 епархии в България. Градът е седалище на митрополит още по времето на цар Иван Асен II / 1218 - 1241 /. В Ловешката средновековна крепост се намират останките на няколко средновековни църкви. По време на турското владичество е понижена в ранг епископия. Знае се, че през 17 в. на Търновския митрополит са подчинении Ловчанския, Червенския и Преславсият епископи. Ловчанската епархия е възстановена през 1871 г. заедно с учредяването на Екзархата.
 
През 1835 г. в Ловеч е имало 7 православни храма. От тях е запазена църквата „Света Богородица“ в квартал Вароша, която се е наричала тогава и «Света Кириакия» / 1834 /. Днес съществува още и катедралният храм „Света Неделя“ със стенописи от 1873 г. Подновен е по времето на епископ Иларион Ловчански.
 
В организираното през 1598 г. първо Търновско въстание взел участие Търновският митрополит Дионисий и други епископи, между които Теофан Ловчански. В различни извори се споменават Ловчанските епископи: Еремия / 1558 /, Теофан / 1598 /, Лаврентий /1618 - 1635 /, Кирил / 1629 /, Натанаил / 1635 /, Симеон / 1639 /, Кирил / 1643 - 1644 /, Яков / 1653 /, архиепископ Ананий / 1644 /, Езекиил / 1668 - 1671 /, Йоаникий / 1686 /, Йоаким / 1698 /, деспот Паисий / 1768-1774/ , Антим I / 1785 /, Антим II / 1813-1827 /, Дионисий / 1827-1845 /.
 
От 1845 до 1850 г. Ловчански епископ е гръцкият владика Милетий I. Той въвежда клепалата / токата / за свикване на вярващите на молитва. 32-гогишният Милетий е замесен в любовна връзка с женената на българин гъркиня Мариола. По този повод е написана от Теодоси Икономов първата оригинална българска комедия „Ловченският Владика или бела на ловчанскийт сахатчия Николча“ / Болград, 1863 /. По настояване на гражданите и след много перипетии Милетий I е заменен. Против желанието на българите владиката пак е грък Милетий II. Той напуска скоро Ловеч, оставяйки добри спомени — възпротивява се на потурчването на една българка. Молбата на ловчанци за владика - българин е чута и търновският митрополит Неофит, под ведомството на когото се намирала и Ловчанската епископия изпратила за епископ българина Иларион. Иларион Ловчански е владика в Ловеч от 1852 до 1872 г. В Ловеч не се чувства добре. През 1859 г. пише на учителя Златарски във Велико Търново: „Епископията се намира на таквози идно разпростряно място между две канари, като си подигна главата към небето, пада ми килимявката, и разговор с кого!! ала оурисията така е оурисала, но нека бъдем здрави!“ Поп Кръстю Никифоров, един от най-видните граждани на Ловеч, духовник, просветител, общественник и съратник на Левски, от амвона на храма “Света Богородица” в присъствието на владиката Иларион през 1869 г. държи пламенна реч против него и гръцките владици. В Ловеч Иларион не е бил почитан, дори е бил мразен като сребролюбец, горделив, нерешителен и фанариот. Ловчанските първенци изразяват недоволството си от него в писмо до Иларион Макариополски до Цариград през 1860 г. като поддържат неговата борба срещу цариградския патриарх. След султанския ферман за учредяване на Българската екзархия от 28 февруари 1870 г., като най - възрастен духовник е председател на първия църковно-народен събор / 1871 /.
 
През януари 1872 г. Цариградският патриарх, който не признава българската църква, лишава от техния сан и настоява пред Портата да се отстранят от Цариград тримата български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски. На 21 януари 1872 г. те са били заточени в Измир, Мала Азия, но още на 30 януари са освободени под напора на демонстрацията на 3000 цариградски българи, водени от Петко Р. Славейков. На 12 февруари 1872 г. синодът на Българската екзархия избира първия български екзарх - Иларион Ловчански. След четири дни по внушение на правителството и молба за оставка от Иларион Ловчански като стар и недочуващ, на извънредно заседание на 16 февруари 1872 г. синодът избира за екзарх Видинския митрополит Антим I. Първите български владици, признати от султана са Иларион Макариополски, Натанаил Охридски, Антим Видински и Иларион Ловчански.
 
През 1873 г. екзарх Антим I повиква пред Св. Синод избрания за нов Ловчански митрополит Дионисий, за да му съобщи избора и го напътства : «Надевам ся, че ще бъдете верни на православието, на царството и на Църквата ни в борбата с гръцката Патриархия, която не ся знае какъвъ край ще вземе.» / 93 заседание на Св. Синод, 6 юли 1873 г. стр. 210 /. Във вестник „Знаме“ Христо Ботев споменава Дионисий Ловчански „в числото на нашите мъченически жертви, на които имената ще да се осветят в деня на отмъщението! Амин!“ Според Ботев младият епископ бил отровен през 1875 г., защото изобличил злоупотреби на софийския управител Мазхар паша / „българоубиецът ... джелатинът на Васил Левски“ / и на ловчанския каймакамин, „изверг в пълен смисъл на думата“. Според други източници Дионисий е умрял от туберколоза. През 1876 г. е бил ръкоположен за епископ и избран за Ловчански митрополит - Йосиф. На 24 април 1877 г. импровизиран „Избирателен събор в Екзархийския дом“ в Ортакьой го избира и провъзгласява за трети български екзарх. Ловчански митрополит / 1879-1891 / е известният обществен деец Натанаил Охридски, който през 1872 г. е избран за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид. От 1893 до 1897 г. Ловчанската епархия управлява епископ Антим. През 1930 г. Ловчанската епархия управлява Бранитския епископ Максим. Около 1938 г. епископ и Ловчански митрополит става бившият протосингел на Софийската митрополия архимандрит Филарет.
 
На 8 септември 1948 г. по настояване на Васил Коларов владиците Паисий Врачански, Неофит Видински и Филарет Ловчански уведомяват правителството, че екзарх Стефан си е подал оставката и тя е приета. На 30 октомрви 1960 година е избран, а на 20 ноември същата година канонически утвърден за Ловчански митрополит Максим. На 4 юли 1971 г. в София е свикан патриаршески избирателен събор с участието на 101 избиратели. За Български патриарх е избран Ловчанският митрополит Максим с мнозинство от 98 гласа. След смъртта на 94-годишния Ловчански митрополит Григорий на 8 февруари 2001 г. за Ловчански митрополит е избран от Светия синод Макариополският епископ Гавраил, викарий на Софийския митрополит. От 13 члена на Светия синод само Врачанският митрополит Калиник не подкрепя кандидатурата му. В избора участват и по трима свещеници и трима миряни от петте духовни околии на ловчанската епархия - ловчанска, троянска, тетевенска, ботевградска и Пирдоп - Златица. Патриарх Максим лично провъзгласява Гавраил за Ловчански митрополит.
 
На 11 май 2005 г., в деня на св. Кирил и Методий, Симеон Сакскобургготски прави първата копка на нов катедрален храм, който ще носи името на светите братя. Икона с техния лик, дар от премиера, ще бъде първата в новия храм. Тържествен водосвет отслужва Ловчанския митрополит Гавраил.
Протестанско християнство 
 
През 1882 г. амриканският методист D. C. Challis основава в Ловеч Американския девически колеж, в който се построява малък храм,а по-кьсно близката «Протестантска църква», която съществува и днес. Една от първите мисионерки през 1892 - 1923 г. в България е Miss Kate B. Blackburn. 
Ислям 
 
В Ловеч днес няма нито една действаща джамия. Многото джамии и минарета са разрушени след Освобождението. Няколко действащи джамии има в села на община Ловеч.
 
 
Икономика 
 
Ловеч е един от промишлените центрове на България. Активно е производството на кожи и кожени облекла, хранително-вкусовата промишленост, производството на ръчни електроинструменти, велосипеди , системи за кари , чугунени отливки и мебели. В миналото в завод „Балкан“ са сглобявани леки автомобили „ Булгар Рено “ , „ Москвич “ , учебни и селскостопански самолети „ ЛАЗ “. Развива се традиционно производството на зърнени култури, месо, мляко и зеленчуци.
 
 
 

2011-06-01 (Прочетено 2804 пъти.)

Facebook | Twitter | Google | Yahoo | Версия за печат




Още от: ТИНКОВАТА КЪЩА - къща за гости - Ловеч

• За Ловеч